Роувър на НАСА предостави нови доказателства, че Марс е можела да поддържа живот
Скала, изследвана от роувъра " Кюриосити " на Марс, съдържа минерал, наименуван сидерит, който е ново доказателство за по-топлото и влажно минало на планетата, когато на нея е имало обилни водни басейни и е можела да поддържа живот, съобщи Ройтерс, представена от Българска телеграфна агенция.
Скални проби са взети на три места през 2022 и 2023 година в кратера Гейл.
Сидеритът е стоманен карбонатен минерал. Наличието му в седиментните скали, формирани преди милиарди години, дава доказателства, че някога Марс е имал плътна атмосфера, богата на въглероден двуокис - газ, който би затоплил планетата посредством парниковия резултат дотам, че тя да може да поддържа течни водни басейни на повърхността си.
В марсианския пейзаж има особености, които доста учени поясняват като признаци, че в миналото по повърхността му е текла вода, като евентуалните океани, езера и реки се преглеждат като вероятни местообитания на микробен живот в предишното.
Въглеродният двуокис е главният регулиращ климата парников газ на Земята, както и на Марс и Венера. При съществуване в атмосферата той задържа топлината от Слънцето, като затопля климата.
Досега доказателствата, сочещи, че в марсианската атмосфера преди е имало доста въглероден двуокис, бяха нищожни. Хипотезата, че когато атмосферата е еволюирала от гъста и богата на въглероден двуокис до рехава и лишена от този газ, въглеродът посредством геохимични процеси се е загнездил в скалите в кората на планетата като карбонатен минерал.
Пробите, получени от " Кюриосити ", придават тежест на това разбиране. Те съдържат до 10,5% от тежестта на сидерита, както е открито от инструмента на борда на шестколесния марсоход с размери на автомобил.
" Кюриосити " кацна на Марс през 2012 година, с цел да изследва дали планетата в миналото е бил в положение да поддържа микробен живот.
Анализът е изработен от теоретичен екип за роувъра " Кюриосити " на НАСА, под управлението на геохимика Бенджамин Тутуло от Университета на Калгари. Резултатите от проучването са оповестени в сп. " Сайънс ".
Скални проби са взети на три места през 2022 и 2023 година в кратера Гейл.
Сидеритът е стоманен карбонатен минерал. Наличието му в седиментните скали, формирани преди милиарди години, дава доказателства, че някога Марс е имал плътна атмосфера, богата на въглероден двуокис - газ, който би затоплил планетата посредством парниковия резултат дотам, че тя да може да поддържа течни водни басейни на повърхността си.
В марсианския пейзаж има особености, които доста учени поясняват като признаци, че в миналото по повърхността му е текла вода, като евентуалните океани, езера и реки се преглеждат като вероятни местообитания на микробен живот в предишното.
Въглеродният двуокис е главният регулиращ климата парников газ на Земята, както и на Марс и Венера. При съществуване в атмосферата той задържа топлината от Слънцето, като затопля климата.
Досега доказателствата, сочещи, че в марсианската атмосфера преди е имало доста въглероден двуокис, бяха нищожни. Хипотезата, че когато атмосферата е еволюирала от гъста и богата на въглероден двуокис до рехава и лишена от този газ, въглеродът посредством геохимични процеси се е загнездил в скалите в кората на планетата като карбонатен минерал.
Пробите, получени от " Кюриосити ", придават тежест на това разбиране. Те съдържат до 10,5% от тежестта на сидерита, както е открито от инструмента на борда на шестколесния марсоход с размери на автомобил.
" Кюриосити " кацна на Марс през 2012 година, с цел да изследва дали планетата в миналото е бил в положение да поддържа микробен живот.
Анализът е изработен от теоретичен екип за роувъра " Кюриосити " на НАСА, под управлението на геохимика Бенджамин Тутуло от Университета на Калгари. Резултатите от проучването са оповестени в сп. " Сайънс ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ